На някогашното място на село Кривини в миналото е минавал стар път от времето на Римската империя. Много неизследвани тайни от геологическо естество все още не са били обект на проучване и по-късно можем да се надяваме, че откритията ще представляват интерес за родната история. По време на османското робство броят на къщите е между шестдесет и седемдесет, като до голяма степен наподобяват колиби. Те са покрити с ръжен, а има и джамия за местното население. Във въпросния период в селото живеят само турци. Тома и Василка Жекови са родом от село Голица и в началото на двадесети век стават първото българско семейство на територията на селото. Общо осем деца успяват да създадат двамата съпрузи – четири момчета и четири момичета. Едното от момчетата – Янчо – доживява до сто години. Добри Дянков идва със семейството си от Габрово и по този начин постепенно селото придобива български облик. Той има общо девет деца.
Кривини се превръща в терен на сблъсъци между българското и турското население, като българите използват всякакви средства в борбата с врага. Типичен пример е хвърлянето на парчета сланина в единствения кладенец, осигуряващ питейна вода. Турците от своя страна също не си поплюват, а една от последните жертви в този местен конфликт е ходжата. Той заедно с джамията представлява сериозна сила за турците от религиозна гледна точка. За периода между 1909-10-та година в селото в джамията е единственото училище и то съвсем очаквано е турско. За съжаление възможност за образование получават само децата от турските семейства. Макар че и в българските фамилии е имало деца на ученическа възраст, за тях не се предвижда построяване на школо. В село Жерефа някои от децата успяват да се учат, но като цяло малките на българите остават неграмотни. През новата учебна 1919-20-та година е отворено българско училище от смесен тип с четири класа. То е на същото място в джамията, където преди е турското училище. За отделенията отговаря един учител. Първият учител е с фамилно име Динчев, а след него постът се заема от Иван с прякор Лудия. Не се знае защо и по каква причина е наричан така от местните жители.
Трудовото горско стопанство в Кривини отваря врати през 1922-ра година, а в началото на 30-те е силно застъпена читалищната дейност. Старите къщи от времето на турците са обновени по български, а на безимотните селяни е предоставена земя за обработване. Митю Георгиев изпълнява длъжността селски кмет по времето, когато населеното място е преименувано със сегашното си име. Това се случва през 1936-та година, а само в рамките на година или две е издигнато и читалище. На 23-и август 1946-та в селото отваря врати първото кооперативно стопанство. Начално училище до трети клас е отворено на следната година, а до 1958-ма тук има единствено основно училище. Електрификацията се извършва през 60-те години, но тогава има още едно важно събитие. Атанас Великов е кмет, когато официално е прокарана вода и улиците са асфалтирани. Библиотеката затваря през 1988-ма, но осем години по-късно възобновява своята дейност. Цехът за китеници е открит през 1984-та.
